За нея

Той направи много глупости за да я загуби. Тя го обичаше, подкрепяше и го защитаваше по свой си начин. Той реши, че щом може да има жена като нея, може да има всяка жена, която пожелае. И до някъде беше прав. Но, защо му е на човек всяка жена след като има жена като нея? Когато имаш съвършената жена е хубаво да осъзнаеш, че всяка следваща ще е стъпало надолу. Но той грешеше, не можеш да притежаваш някого. Tова, което приемаше за даденост му изигра лоша шега. А и никога не я е имал. Тя беше избрала да бъде с него, самият той не доумяваше защо точно него, но все пак тя му подари тези години щастие. Както всяка приказка има край, така и тази история свърши. Тя поиска време да помисли да остане сама за известно време. Искаше да се разделят, но той не разбираше това. Но се съгласи да се разделят за известно време, като таеше някаква надежда, че тя ще се върне при него. Минаваха години, всеки тръгна по своя път. Той никога не забрави тази жена, независимо че имаше след нея други. Копия, имитации бегли при това, но никога не срещна втора като нея. Но тя не се върна при него. Той и даде свободата и разбра, че не го обича вече. Но все пак събра смелост и отиде при нея. Прегърна я и прошепна в ухото и:
- Още те обичам. - много болка имаше в думите му. Тя отговори наперено:
- Знам. - след това тя се измъкна от прегръдката му с досада, което си беше почти избутване. Вече не изпитваше нищо към него, безразличието я беше обхванало. За нея той бе просто минало. Той:
- Винаги ще те обичам. - физиономията му ставаше все по-тъжна и мрачна. Личеше си болката в гласа му. Думите му сякаш заседнаха в гърлото, преглътна ...адамовата му ябълка се върна на мястото си. Тя:
-Знам. - отговори още по наперено и безчувствено. Той нищо не можеше да направи, освен да си тръгне. За нея всичко беше приключило.

Вечно

Аз съм в съня ти,
в мислите ти,
в съзнанието ти,
разположил съм се удобно.

Чувствам се добре там,
не искам да си тръгвам.
Ще остана там ...
Завинаги !!!

Край

Събуждам се от седмица,
... главата ми ...
И ето друг ден е,
аз вървя напред.

- Да, приятелю!
За теб пея тази песен,
но не мога да я повторя,
не помня думите.

Може би в следващия живот,
но помни!
За теб пея приятелю,
докато свърши.

Сълза на дете

Ако сляза от планината,
и се обърна назад …
- Ще те видя ли?
Никой не знае!

По кой път ще поема?
Време е да продължа напред.
- Ще ме последваш ли?
Не, не знам къде отивам.

- Остави децата!
Някой ще им помогне.
- Вземи болката!
Тя ще бъде наша спътница.

Бездна

Преди да си опитал,
ти загуби ръката ми.
Не се отказвай,
отвори очите си!

Ела и ме вземи! …
Сгушена в обятията ти
ми даваш сила,
да продължа напред.

Объркваш ме …
с всяка твоя дума,
ме караш да се чувствам,
налудничава.

Ти не разбираш,
колко съм самотна …
Падам надолу,
в пропастта.

Криле

Криле ми дай, криле,
да се извися високо.
Да усетя вятъра във тях,
сянка да направя.
От лоши мисли - зли очи,
да те предпазя.

Криле ми дай, криле,
да литна като малка птичка.
При теб да дойда,
гнездо да свием.
Вода в шепи ще ти нося,
песни ще ти пея.

Криле ми дай, криле,
за да мога да летя.
Ще се върна – обещавам,
с теб да бъда аз,
когато имаш нужда
аз ще бъда там.

Ела при мен

Не си тръгвай,
още малко остани!
Не се обличай,
ела при мен и поседни!

Притисни се силно,
топлина от мен си задели!
Навън е тъмно,
а и дъжд започва да вали.

Стани! Облечи се стилно,
чадър си ти вземи!
Целуни ме милно,
такси си наеми!

Трудно ми е да повярвам,
как живота ни събра.
Виж! Аз не се предавам,
а ти вярно ли избра?

Не чакай края - помисли,
отвори сърцето си и разбери,
харесваш ли живота си или
при мен се ти отново прибери.

Сделка

И пак за тебе мисля
с пръсти клавиатурата подпрял.
Нещо искрено да ти измисля,
като те видя да знам, че съм успял,

усмивката на лицето ти да върна,
от скучния живот радост да създам,
а за мен, в този делник теб да зърна,
ще ми е достатъчно да знам,

че не съм аз за теб невидим,
щом от мен щастие крадеш.
А следващия път, когато с теб се видим,
усмивка ти ще ми дадеш!

Признай си!!!

Oбърни се и пак се обърни,
отново и отново погледни,
назад се ти във времето върни
и спомена с усмивка прегърни.

Усмихни се и признай,
че в онзи миг, къс от рай,
любовта ми ти пое докрай,
щастлива бе ти безкрай.

На земята всички сме обречени,
да се скитаме по света изгубени,
в омагьосан кръг сме ний заточени.
Смисълът ли? Да бъдем ний обичани.

Събудих се

Опитах да те защитя,
но загубих те за вечни времена.
Сам не мога си простя.
Как посях тез отровни семена?

От тогава те обичам.
Моля се за теб и за любовта,
съдбата си проклинам.
Как да върна обичта?

Пробвах да мина под дъга,
Да си върна обратно любовта.
Повярвах на детинската шега,
че мога да си върна обичта.

Нощта тъмата си постила,
а аз лежа в гроба си студен.
Жена на дух би простила,
но не и ти с погледа зелен.

Откъде в теб се взе този мрак?
Дори плочата надгробна,
третираш като враг
и отново оставаш ти безмълвна.

Как не можа да ми простиш?
Защо така лесно отказа се от мен?
Как без мен ще продължиш?
Оставаш само спомен.

Здравей!

Здравей! Как си? Добре ли си?
Добре е май ...
А на вън е март. Снега вали си.
Де да беше миналият май.

Тогава беше с мен.
Знаех как си. Просто ти личеше,
но не аз държах те в плен,
за някой друг ти държеше.

Сама постави си окови.
Това си ти. Това си ти избра.
А на мен какво остави?
Е! ... Така и не разбра.

Ще ти кажа някой ден,
а всъщност ще се питам сам,
когато ти веч не си до мен.
Как ли стигнахме до там?

Тез´ нелепо зададени въпроси
Ще бъда с теб напълно откровен
Здравей! Как си? Добре ли си?
Всъщност … те бяха си за мен.

Писна ми!

Защо ли да се мъча
живота с моите думи
по-красив да правя
като другите го правят с лекота.

Ако искам нещо да си кажа
Ще го кажа ей така
Гладен съм. Ето казах го.
И какво? Хм? Нищо.

Някой къшей хляб ще подаде ли?
Надали.
Дори и хората с широките сърца
хляба си не дават току така.

Усещам? Как в твоята глава

Съмнения пораждат тези ми слова.
Ми ето виж! Аз ръка подавам,
ала празна си остава тя.

Часът е пет!

Ето на. Будилника звъни.
Очи търкаш полудиви.
До кога така ще спиш?
Неделя ли е? Хм, …едва ли.

Яростно стиснала клепачи
не намираш ти покой
в просъницата своя,
за прегръдка си мечтаеш ти.

Рано е. Още си в леглото
още спиш от едната му страна
Едва, едва ръката си протягаш
за да ме докоснеш ти.

Продължаваш със затворени очи
Леглото да опипваш …
Чувството е като на изгубен
Защото аз си тръгнах в три.

А, аз бях там … в съня ти.
Сънува как сме вкопчили ръце
Как към слънцето летим.
Как телата ни в облаци се галят.

Часът е пет. Навън е мрачно.
Това бе твоят сън.
И пак се сгушваш в топлата постеля.
Още малко да поспиш.

Разбирам

Любовта щом веч я няма
ти не се кори,
приятелството си остава
и хубавите спомени в зори.

С високо вдигната глава
ти напред върви,
има щастие за двама
в бъдещите дни.

Без лоши чувства
ти ръка подай
с човека, с който си била
в живота с него ти́ бъди докрай.

Мимолетна връзка

Бях твоята играчка,
подлъга ме с любов.
Поигра си с мен тогава,
така и не разбрах защо.

А там в грешното легло,
с надежда и със страст,
желаех те до болка,
там … загубих се и аз.

Виж ... болката остана
и до днес боли.
Как да те забравя?
Като ти си в моите мечти.

Палавница малка сладка,
изкусница във любовта
Подигра се със съдбата,
а тя изигра ни нас.

Хм

Първата ми книга, която започнах да чета, нова хубава, тъжна. Не беше лоша книга. Докато я четях, разказ изникна в съзнанието ми. Мислех си, че тази книга е писана само за мен. Не знаех дали я беше чел друг човек, или дали я чете в момента. Беше моята книга. Не много дебела, аз така и не се научих да чета гладко. Веднъж обаче прочетох едно стихотворение. Не обичах да чета стихотворения, но това беше кратко, ясно, и казваше много неща. Научи ме да обикна поезията. Четях го почти всеки ден, като всеки ден намирах нещо ново в него и ми ставаше все по интересно. Спрях да обръщам внимание на първата ми книга, а разказа, така и остана недовършен. Замислих се, дали всички стихотворения са така хубави като това. Не бих казал, че ми бе омръзнало, но исках да разбера дали всички са така прекрасни. Но уви … това си остана единствено по рода си. Докато един ден ми каза стоп. Вече няма да ме четеш, забрави ме. Как можеш да забравиш нещо, което си го чел всеки ден в продължение на години?  Опитваш се да не мислиш за него, но всеки ден образи изплуват в съзнанието. Реших да се върна към първата си книга. Бях свикнал с нея, не беше тежка. Не знам защо, може би за да донапиша разказа. Така ми се стори правилно. Все още мислех за стихотворението. Исках да го чета пак и пак. Не исках да спирам да мисля, за това колко хубаво бе то. Трудно можеше да се забрави нещо толкова любимо. Пак възникна въпроса как да го забравя. Все пак това бе неговото желание. Реших да напиша и аз такова стихотворение. Прекрасно … умно, дано да съм успял …

Без теб

Без теб дните минаваха бавно, минутите ставаха часове, часовете дни, няма я твоята усмивка, студен душ, дъжд, мрачно време, дали е останало нещо, въпрос, мисли, празнота, … има ли надежда, моя, за минута? За секунда? Излъган в дните, стоя, на части, сърце, щастливец, удобен, удобно, наркотик, докосване, привързаност. А? Това ли е? хм, потрепване, колене, тяло, усещане, поглед, устни, ръце, целувка … мечти, бъдеще, несъвместимост, бягство, не, болка, да, молитва, към кого, достойнство, съдба, закъснение, време, машина, невъзможно, смърт, възможно. Защо? Стигнахме, къде, продължение, хм, допусна, омраза, пропилян, объркан, начало, нежелано, минало, отхвърлено, къде съм, не и тук, паралелна, съществуваща, сънища, ти и аз? Да, реалност, неизвестна, чувства, експлозия, съзнание, стена, разбиване, промяна, съгласие, двама, кои, писано, вярване, свят, обич, любов, въпросителна, край, приятелство, искано, неосъществено

8 март

Говориш много,
но пък за това ти плащат.
Обичам да те слушам,
но понякога те мразя.

Не мога баневизми да ти пиша,
не съм добър и като теб.
Не знам литературните похвати,
нямам самочувствието и на поет.

Уби ме … и всеки ден умирам,
изхвърли ме ... знаеш от къде,
но искам в твоя свят да поостана,
в твоя свят и още миг във този вид.

8 март. Имаш празник днес.
Макар и глупав да звучи
приеми в дар – „Този ми ти стих”
приеми го... а аз ще бъда тих.

За теб е, но как да кажа от сърце,
като кръв има още по твоите ръце,
като точно тези твои две ръце,
разкъсаха го те на две.

Гордост

Искаш да си с мен?...
Защо не си го кажеш -
не намираш смисъл
в това, което си избра.

Искаш да си с мен,
но гордостта те спира.
Правиш се, че нищо няма,
но наяве ме показваш…

Искаш да си с мен!
Отвисоко гледаш…
Какво виждаш ли, от там?
Ще подскажа – Мен.

Искаш да си с мен –
отвсякъде личи!
Това е то, което търсиш.
Нямаш смелост да го кажеш!

Искаш да си с мен!
От кого се криеш?
Криеш се от смисъла…
А, аз съм тук – до теб.

Когато ...

Когато слънцето изгрее
и сняг започне да вали.
Когато вятъра с вълните спре да си играе.
Когато видя те и всичко в мен замре.
Когато кажеш ми: - “Не те обичам вече!“
Тогава искам да ме няма
и думите ти да не са за мен.

Когато звездите почернеят
и земята спре да се върти.
Когато усмивката ти видя
и тя не е за мен.
Когато поглед в поглед засечем ...
Тогава искам да ме няма
и без очи да съм!

Когато вулкан без звук изригне
и небето почне да тежи.
Когато ти до мен стоиш
и мириса ти аз долавям.
Когато чуя те, какво говориш ...
Тогава искам да ме няма!
Тогава искам да ни няма ...

Крещи

Нещо много силно крещи
- Не го ли чуваш???
Защо никой не го чува?
Продължава да грещи
По-силно и по-силно
Не спира, искам да умра
Ще ми се пръсне глвата
Крещи, крещи, и иска да излезе
Крещи вътре в главата ми
Явно е там,
иначе целият свят би го чул
Крещи, крещи не спира да крещи
Крещи - ОБИЧАМ ТЕ

Прозираш

Разми се във времето,
онова което ни правеше щастливи.
Oстана само тишината между нас
Няма какво да си кажем,
няма обща тема.
Усмивката ...
и големите ти сини очи,
гледат друг сега.
Дори не се опитваш,
да се криеш.
Да погледнеш за миг назад,
да почувстваш колко те обичам.
Търсиш !!!
Как да съблазниш поредния.

Надежда

В свят не виждащ и жесток,
нелогичен и прокажен,
живееше една надежда.
- Привет! ... прошепнах аз.
- Здрасти! ... отговори тя.
Поздрав лаконичен
и със много страх.
Твърде много ли поисках?
С надеждата да поговоря?
И това бе краят,
до там бяха нашите слова.
Исках аз приятел да и бъда,
да се върне, да я прегърна.
Да я попитам: - Защо така,
света върви към кончина?
Без отговор останах,
и без въпрос!
Отиде си, не знам къде,
но не беше тук сега.
Останах без надежда
и без страх ...
видях как света отива си,
а може би това бе надежда
да няма никой на света.

Туман

Мушичка мъничка съм аз
И си летя в този ранен час
Мъгла се спусна над земята
Отровен паяк мрежата замята
В смога си бръмча в захлас
И за слънце си мечтая с глас
Но на мрежата налитам
И здраво в паяжината се оплитам
Паяка без да мисли и за миг
Заби остри зъби в този пик
Бавно живеца ми източи
И на небето ме заточи
Не се разсърдих на паяка космат
Това бе естественият кръговрат

Мечта

От вековен дъб
Лист се отрони
При своите братя
Лежи сега
Любимата му ...
...клонка от Ела
не пожела да бъде
негова жена
Объркан бе...
Какво е това
Защо не иска, Тя
да е сбъдната мечта

Камъка и слепеца

Слепец се разхожда
По земята с бастуна почуква
Устремен напред
Нищо не виждащ
В камък той се препъна
...Изправи се ...
Камъка той намери
По него с пръст почука
Камъкът в миг звук простена
Виновен бе той
Че на пътя лежеше

Съдба

По склона отвесен
Монета своя ход следеше
Вятър духна
В безкрайни кръгове
монетата въвлече
...още е там
лежи на земята
и чака тя
същият вятър
да почувства отново

Алиас

Ярък лъч, утринна роса
От пролетен дъжд бе създадена тя
Мравка от лист на момина сълза
Пиеше от нейната душа
Щастлива мравката прозря,
Че красив ще бъде днес деня

Антидот

Змия около теб се е увила
В ухото ти слова шепти
Отровата бавно ти поглъщаш
В кръвта ти се разнася тя
Дълбоко въздух си поемаш
Оковите да скъсаш ти
Но отровата остава
В твоите жлези

Приятели

Тръгна си ти и нищо не каза
Целувка ми даде и вратата затвори
Бариера постави между нас двама
С гардове здрави, любов и омраза
Исках през стената да мина
Да те прегърна и да замина
Глава блъсках в стената дебела
Без резултат бе цялата дилема
Исках само за миг да бе моя
Само миг, за това те моля
Приятели добри бяхме,
Но в битката ние не оцеляхме

Бягаща в ноща

На кръстопът бе тя
Кой път да поеме
Познатото зло я следеше
А новото, зло ли бе то
В нощта се питаше тя
Добър ли би бил той
Мечта имаше тя една
Мъж да намери
Баща на своята дъщеря

Началото на края

Името аз и промених
По друг начин я виждам вече,
Но в сърцето ми тя капан постави
С нейния почерк гравиран
Не спирам за нея аз да мисля
И постоянно в капана и попадам
Като уплашена сърна
За живота си се боря
Капана здраво стиснал
Кожата разкъсва,
Но болката е нищо
Сравнена с любовта

Съблазън

На среща ме покани тя
Дявол с алена пола
За ръка поведе ме рогат
В свят прекрасен и чудат
Без надежда,но с много страст
Душата пожела ми в този час
Отне я без да усетя тогаз
Завинаги без душа останах аз

Очакване

Идваш и си отиваш
В точен час
Аромат на алое
И руси коси
Чувствата с парен чук ме затискат
Сърцето ми в миг ще се пръсне
Не искам за теб да мисля аз
Боли ме ...
Но все пак го правя
На прозореца чело подпрял съм
за сбогом ръка прилепил
Дупка в душата ми зее
Бездна огромна е вече
Маската слагаш
И вратата затваряш
При другият се прибираш ти
Това е то за мен любовта

Невидим

Изоставен в ада
Студенина в далечината се зададе
Лед скова пътя до теб
Избра другият
А кой бе другият
...Питам се аз
С голи ръце и чисто сърце
В теб се вричах пак
Цигулка тон простена
Забравена в мрака
Със скъсани струни
И разбито сърце

Тук съм

Тук съм
Стоя сам в празната стая
Теб те няма , никой няма
Празнотата ме смазва
Убива ме бавно
Мисля за теб
...Боли
Искам да върна времето назад
Да те забравя

Стоя сам в празната стая
като страж на своя пост
да тук съм
като псе, чакайки вярно
загубило своя стопанин
Теб те няма,... никой няма
Празнотата ме смазва
Убива ме бавно
не спирам ...да мисля за теб
и все пак стоя
в празната стая, ..сам
Боли ме
Връщам времето назад
във мислите си..
Да те забравя ...
да чуя отново...
обичам те ...
Изгубен някъде ... във времето
в думите ... неизречени