Изображение мираж, в моята глава.
Ти пред мен с коси или с коса
призрак с дървена глава.
И прошепна ... ГЛАС
Тръгвай! Аз още час ще поседя.
Кажи ми чао или ти досвидя?
казах - Чао, но не спря.
И отново глассссс, подземен ...
Обърни се, да те зърна!
За последно ... още миг.
Обърнах се, но нищо не видях.
Празно бе, но той си ме видя.
Гласът в моята глава. Разбра?!!
Дали бе това, за което той седя?
Лобов ли бе това или шега?
Май нищо не разбра. - Аха.
Вече ден стоя, да разбера!
За мен е ден за теб не знам.
Но приятел с теб или пък не,
до къде или кога пак нищо не разбра.
