Писна ми!

Защо ли да се мъча
живота с моите думи
по-красив да правя
като другите го правят с лекота.

Ако искам нещо да си кажа
Ще го кажа ей така
Гладен съм. Ето казах го.
И какво? Хм? Нищо.

Някой къшей хляб ще подаде ли?
Надали.
Дори и хората с широките сърца
хляба си не дават току така.

Усещам? Как в твоята глава

Съмнения пораждат тези ми слова.
Ми ето виж! Аз ръка подавам,
ала празна си остава тя.