Сделка

И пак за тебе мисля
с пръсти клавиатурата подпрял.
Нещо искрено да ти измисля,
като те видя да знам, че съм успял,

усмивката на лицето ти да върна,
от скучния живот радост да създам,
а за мен, в този делник теб да зърна,
ще ми е достатъчно да знам,

че не съм аз за теб невидим,
щом от мен щастие крадеш.
А следващия път, когато с теб се видим,
усмивка ти ще ми дадеш!

Признай си!!!

Oбърни се и пак се обърни,
отново и отново погледни,
назад се ти във времето върни
и спомена с усмивка прегърни.

Усмихни се и признай,
че в онзи миг, къс от рай,
любовта ми ти пое докрай,
щастлива бе ти безкрай.

На земята всички сме обречени,
да се скитаме по света изгубени,
в омагьосан кръг сме ний заточени.
Смисълът ли? Да бъдем ний обичани.

Събудих се

Опитах да те защитя,
но загубих те за вечни времена.
Сам не мога си простя.
Как посях тез отровни семена?

От тогава те обичам.
Моля се за теб и за любовта,
съдбата си проклинам.
Как да върна обичта?

Пробвах да мина под дъга,
Да си върна обратно любовта.
Повярвах на детинската шега,
че мога да си върна обичта.

Нощта тъмата си постила,
а аз лежа в гроба си студен.
Жена на дух би простила,
но не и ти с погледа зелен.

Откъде в теб се взе този мрак?
Дори плочата надгробна,
третираш като враг
и отново оставаш ти безмълвна.

Как не можа да ми простиш?
Защо така лесно отказа се от мен?
Как без мен ще продължиш?
Оставаш само спомен.