сряда, 25 септември 2024 г.

Сълзи


 
 Няма да те чета повече,
няма и да те поглеждам
приликата е уникална
всичко в теб ми е спомен
спомен от жена с голяма усмивка
много болезнен при това,
съжалявам, прекрасна си,
но не искам да те виждам
не и отново, никога ...
Предпочитам да забравя
стига да можех, щях ...
и пак поезия, и сълзи ..

понеделник, 27 май 2024 г.

Светлина в тунела

 Реших да не говоря и така два дни. То било хубаво да не говориш, особено ако няма какво да кажеш. Мълчиш си като пукал един вид темерут, малко като онова кривото врабче от "Ние врабчетата" на Радичков. Не че помня нещо от книгата, но това кривото врабче, дето летеше назад го помня с кривото гнездо. То и времето едно скапано, колкото и в Англия да говореха, че нямало лошо време - имало неподходящо облечени хора, ама да си гледат работата. То там хубаво време няма, те за това са такива жълти, а уж китайците били жълти. Аз по жълти хора от англичаните не съм виждал, те и косите им жълти, виж на китайците са черни, та не знам кой е по жълт. Та вали, а аз съм затворен тук с колежката и началника, един друг се хвалят колко работа имат и колко много са свършили. Баси, искам да си тръгна. Добре, че утре ще взема Пешо ... /Пешо е санът ми/ Та виждам малко светлина в тунела. Което ми напомня на онази простотия за глистите ... няма да я разказвам, поне не сега. Светлината в тунела е важна, нищо, че е само за два дни. Живееш за тия два дни, а другите ги проспиваш на живо. Седиш гледаш в монитора, и чакаш да дойдат тия два дни. Сякаш ще живееш вечно. И се чудиш абе що почнах тази работа, като ей сега ще дойде лятото, и можеш да висиш на плажа по цял ден със сина си и да гледаш украинките. То не че те са кой знае какво, то в Аспарухово какви да има, ама все пак гледаш. Добре, че миналата година нямаше водорасли в морето. Че предното лято беше ужас, водораслите на плажа можеха да изхранят стадо слонове без проблем. То и слонове имаше, легнали да се пекат, от тия морските, дето са овални и се търкалят по пясъка. Весело, ама по добре от днес, сигурно и от утре ще е по-добре. Но пък два дена ще ядем и ще играем на компютрите. Идийлика, почваш да се чудиш струва ли си да си губиш времето да трупаш стаж за пенсия. Баща ми живя точно 4 години след като се пенсионира, даже вече не помня дали и не работеше след пенсия още няколко години. Да му се чуди човек, вместо да си спи в собственото легло, ходеше като охрана да спи по столовете. Не искам да работя. Искам да си седя у нас и да си геймя, пак загубено време, ама по-добре отколкото да вися тук на работа с двама непознати. Та да не говориш е много хубаво, е като те питат нещо отговаряш, ама само толкова. Няма стимул, мотивацията куца, тоз щял да напуска, оня кво бил направил, на кого му пука. Змиярник като навсякъде другаде. Чудя се дали да не се преместя в склада, там поне ще мога и да играя вместо само да седя и да гледам умно. Ако и в България наложат, че електроните игри са пристрастяващи, ще съм наркоман, дали наркоманите могат да се пенсионират с ТЕЛК. Диагноза зависимост към компютърни игри и хоп седиш си във вас и си геймиш. А да и ходиш на плажа лятото да гледаш украинки, абе то и българки има ама в момента заради войната има украинки. Рускините си тръгнаха, хабитата се промени за тях. То не че има разлика между тях. Ще ходя да обядвам днес с колежката, живееш за да ходиш на обяд, то и толкова ми се яде, ама ще ям, иначе ако спра да ям ще умра, поне така твърдят. Често спирам да ям с дни, майка ми вика, че ще се разболея, ама аз не слушам никой. Типичен българин, всичко знае, всичко може, но не го прави. Ама го може, щото е българин. То сега тук едните са за Русия, другите за Америка демек за Украйна, ама всеки гледа да се прибере вечер след работа и да почне с неговите пристрастия. Ходех с една жена, тя живееше след работа да се прибере и да се напие. Всеки ден, пие. Една от най-хубавите ми приятелки/беше/, но греда. Ако някой ден го публикувам това, сигурно ще го прочете и ще се разпознае. За нея почти никой не знае. То и така ще си остане, жената която беше. Междудругото ги броих, имал съм 15 приятелки, е нормално аз съм почти на 50, то аз бях и на 47 почти три години, сега казвам, че съм на 50, така като стана на 50 няма ми е кофти. А и приличам на 50, с тая брада, може и на 55 да приличам, побелях, то брадата само де, коса отдавна няма. Стига за мен, нали уж ще мълча. А писах на бъдещата си жена, с нея сме се разбрали ако умре мъжа и да се вземем. От време на време ми праща снимки, е не голи за съжаление, но поне я виждам. Хубавица, искам да я ..... точки вие какво си помислихте, че ще напиша. Ми това де искам, ама не дава :) Ще чакам, ако пукна преди мъжа и ще си остана с чакането. Тя сигурно се залива от смях като чете това. Обичам да я разсмивам, фенка на Веселин Маринов. Здрасти Веско, не се познаваме, и нищо лично. Харесвам вицовете за Веско. То на чужд гръб всичко е смешно. Да са живи и здрави бабите да продължат да ти се радват. Аз ли аз слушам симфоник метал, понякога и фолк метал. Ама тоя фолк скандинавския. Дето нормалната песен е все едно слушаш Металика. Що Металика ли, ми повечето хора не са чували за групите които слушам. Примерно Tiarra - Lelele. А даже са ни съседи румънци. Имам и една приятелка омъжена за Румънец още ме е яд, ама тя си го обича. Поне така мисля, кара кавзаки 600 куб.см или 900 не помня. Много е яка, в смисъл не дебела, забавна-интелигентна, ама с тоя румънец ... Карай, някой ден може и да спре да ме е яд. И с нея не съм спал, не че не ми е минавало през ума, всеки ден. Ама не може. Ми не може, има си румънец и сега детенце. То това никога не ме  е спирало. Ама с нея не бива. Уф още 20 минути до обедната почивка. Ако някой иска да живее вечно, може да почне на моето място. Тези 20 минути ще му се сторят цяла вечност. На ден ми плащат около 100 лв. тези двайсет минути са около 5 лв., не че ще ми покрият обяда, щото аз ям храна за 10 лв. Ама аз така или иначе си седя цяла сутрин без нищо да правя. Ще работя следобед, то па една работа. Ама уж плащат, то още цяла заплата не съм взел, ама работя. То от борсата вземах почти толкова. Хората трябва да се пенсионират на 50. И после да си седят и да се пекат на плажа, да има някой лев за храна, то аз последните две години бях хоум, офис и дрехи не ми трябваха. То на плажа си ходиш почти гол така, че може и без дрехи да живееш във Варна. Ама като ходиш на работа трябвало дрехи. Кола също, щото по моста си е далеко, бензин/ газ де/ то на бензин няма смисъл да работя, няма ми стигат парите само за бензина, тя гори 13 на 100. Да не говорим, че дадох 700 лв за гуми, и 620 за съединител. А преди колата стоя 6 месеца в гаража и не се чупеше. Тук нямам гараж, та търся да си купя, някой ако продава да казва, в Аспарухово. Сега тук живея. Иначе в Шумен си купих, преди живях там. Да ми се чуди човек. Поне като порасне Пешо може да го ползва. Още малко му остава има няма 5-6 години. Ей сега ще минат, ама пусто тия 20 минути не минават, има още 9, тук времето е спряло, цък не мърда, оооо най-после и мръдна още 8 минути. Броя ги, то сега е нищо вечерта преди да си тръгна и секундите броя. Началника някакъв педант, цепи секундата. Цял ден стоя и си чеша топките, поне имам топки още, за началника не съм сигурен. Ама иначе цепим секундите, вместо да цепим нещо друго. Не съм сигурен дали е цепил нещо друго. Под друго разбирате какво имам предвид, може него да са го цепили, поне на такъв прилича. Нежничък. Педант ли написах, добре, че не съм написал нещо друго, близко до педа***. Ем звездички, цензура няма как. Ох още 3 минути няма край, сега ми вика, каква работа да ми измислел. То има 3 минути до обедната почивка, той работа да ми мислел. Що не си ...А сестрата ми пише, уж ще купуваме гараж. То аз ще го купя, пък тя ще ми плаща наем. Ама не можем да харесаме, то  и пари нямам кой знае колко спестени, тя пък хич. Затънала в заеми към банката. аре бе още минута и излитам. После следобеда ще ми се вземе тока, ама сега излитам. Най-накрая обедна почивка, отивам да обядвам с колежката !!!

21.03.2024г.