Няма нужда да говоря
И без думи казвам много
И без думи мога да обичам
И без глас мога да рева
За прегръдка не са нужни думи
Очите ти сами ще проговорят
Въздухът в гърдите ти ще те издаде
Думите не казват нищо
събота, 31 декември 2016 г.
петък, 30 декември 2016 г.
Моля те да спреш!
Гледам как съм прекалил
Прекалил с внимание
Прекалил с любов
Прекалил със синьото в очите ти
Да прекалих и с дългите ти коси
И с още по дългите ти крака
Щях да продължа да прекалявам
Ако не бях така прекалил
И сега ще прекаля
Може би за последно
А, може би не
Такъв съм аз - проклетник
Прекалил с внимание
Прекалил с любов
Прекалил със синьото в очите ти
Да прекалих и с дългите ти коси
И с още по дългите ти крака
Щях да продължа да прекалявам
Ако не бях така прекалил
И сега ще прекаля
Може би за последно
А, може би не
Такъв съм аз - проклетник
понеделник, 19 декември 2016 г.
Гаден свят
Искам да ти дам моя свят, знам, че си имаш твой, може и да е по-добър от моя, и вероятно е така, но въпреки това, аз бях ти дал моя свят ...
четвъртък, 1 декември 2016 г.
С теб
Твърде рано остарях.
Искам да си лежим на дивана
и да гледаме телевизия,
завити с одеяло.
Чаша вино,
червено естествено,
със столче,
тънко и дълго.
Като краката ти.
Като пръстите на ръцете ти.
Като ноктите ти.
Ах, тези нокти!
Червени като виното.
Като дирите оставени,
по гърба ми.
Само дето нямам диван!
Искам да си лежим на дивана
и да гледаме телевизия,
завити с одеяло.
Чаша вино,
червено естествено,
със столче,
тънко и дълго.
Като краката ти.
Като пръстите на ръцете ти.
Като ноктите ти.
Ах, тези нокти!
Червени като виното.
Като дирите оставени,
по гърба ми.
Само дето нямам диван!
Абонамент за:
Публикации (Atom)