Здравей!

Здравей! Как си? Добре ли си?
Добре е май ...
А на вън е март. Снега вали си.
Де да беше миналият май.

Тогава беше с мен.
Знаех как си. Просто ти личеше,
но не аз държах те в плен,
за някой друг ти държеше.

Сама постави си окови.
Това си ти. Това си ти избра.
А на мен какво остави?
Е! ... Така и не разбра.

Ще ти кажа някой ден,
а всъщност ще се питам сам,
когато ти веч не си до мен.
Как ли стигнахме до там?

Тез´ нелепо зададени въпроси
Ще бъда с теб напълно откровен
Здравей! Как си? Добре ли си?
Всъщност … те бяха си за мен.