Недоспала

Не те питам как си. защото ако искаше да ми споделиш щеше да го направиш и без да те питам, а аз щях да те изслушам ...

Стикер прегръдка

Затвори очи за секунда, и си представи как се сгушваш в мен, а аз те скривам от света в себе си

Нейното име

За да кажеш нещо уникално трябва ли ти самия да си уникален, но не е ли всеки уникален по свой собствен начин или всички сме клонинги на шепа хора?
Не всеки мъж е толкова смел за да заговори красива жена, представи си какво е да се обясниш в любов на красива, омъжена жена с дете. Знам, че е глупаво, направо си е самоубийство тип сепуку, но малко по нагоре в областа на сърцето.

Невдимите неща

Виждаш ли невидимите неща, тия малките, дребните на пръв поглед незначителни? Успяваш ли да доловиш подадената ръка, отворена врата, завъртването на капачката с минерална вода? Безсмислената обиколка с колата само и само да те остави пред входа. Свалянето на палтото и отмятането на косата. Вземането на по-тежката торба. Свалянето на миксера от горния рафт. Та дори и факта, че имаш с кого да споделиш денят си. С някой с когото да поговориш. Тези са невидими неща ... които карат живота да има смисъл.

Мод

Трябва да ме сглобиш
от нищото
от разхвърлените парченца по пода
ако липсва някое
потърси в душата си
не намериш ли нищо там
разбъркай ги отново
намериш ли обаче
някое излишно
с формата на половин сърце
сложи го нека е от теб
дори и да не пасва
вземи ножицата и режи
моделирай го така
да влезе идеално

Морето в мен

Бушува морето в мен
Вълна след вълна
Блъска и се разбива
В теб като в стена

Моряк в малка лодка
изнемощял корабокрушенец
търси къде да акостира
Ще бъдеш ли моето пристанище?

Скръндза

Какво правиш когато срещнеш такава любов? Истинската. Такава, която до сега не си преживявала. Емоционална, жива, непредсказуема, романтична. Такава където душите ви се търсят постоянно. Да бъдат заедно, да бъдат едно цяло. Такава, която се случва веднъж в живота  .... Такава, която кара сърцето ти да бие с 300 удара в минута.  Пропускаш ли я? И  продължаваш да си живееш живота както до сега, защото така е по-лесно? Защото те е страх да излезеш от зоната си на комфорт ...  Или я сграбчваш с две ръце в прегръдката си и никога не я пускаш? Знаеш ли аз как разбрах, че това си ти? Още като те видях и си казах, че бих ти дал всичко мое без да се замисля, а съм голяма скръндза.