Часът е пет!

Ето на. Будилника звъни.
Очи търкаш полудиви.
До кога така ще спиш?
Неделя ли е? Хм, …едва ли.

Яростно стиснала клепачи
не намираш ти покой
в просъницата своя,
за прегръдка си мечтаеш ти.

Рано е. Още си в леглото
още спиш от едната му страна
Едва, едва ръката си протягаш
за да ме докоснеш ти.

Продължаваш със затворени очи
Леглото да опипваш …
Чувството е като на изгубен
Защото аз си тръгнах в три.

А, аз бях там … в съня ти.
Сънува как сме вкопчили ръце
Как към слънцето летим.
Как телата ни в облаци се галят.

Часът е пет. Навън е мрачно.
Това бе твоят сън.
И пак се сгушваш в топлата постеля.
Още малко да поспиш.