но пък за това ти плащат.
Обичам да те слушам,
но понякога те мразя.
Не мога баневизми да ти пиша,
не съм добър и като теб.
Не знам литературните похвати,
нямам самочувствието и на поет.
Уби ме … и всеки ден умирам,
изхвърли ме ... знаеш от къде,
но искам в твоя свят да поостана,
в твоя свят и още миг във този вид.
8 март. Имаш празник днес.
Макар и глупав да звучи
приеми в дар – „Този ми ти стих”
приеми го... а аз ще бъда тих.
За теб е, но как да кажа от сърце,
като кръв има още по твоите ръце,
като точно тези твои две ръце,
разкъсаха го те на две.
Няма коментари:
Публикуване на коментар