нелогичен и прокажен,
живееше една надежда.
- Привет! ... прошепнах аз.
- Здрасти! ... отговори тя.
Поздрав лаконичен
и със много страх.
Твърде много ли поисках?
С надеждата да поговоря?
И това бе краят,
до там бяха нашите слова.
Исках аз приятел да и бъда,
да се върне, да я прегърна.
Да я попитам: - Защо така,
света върви към кончина?
Без отговор останах,
и без въпрос!
Отиде си, не знам къде,
но не беше тук сега.
Останах без надежда
и без страх ...
видях как света отива си,
а може би това бе надежда
да няма никой на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар