но загубих те за вечни времена.
Сам не мога си простя.
Как посях тез отровни семена?
От тогава те обичам.
Моля се за теб и за любовта,
съдбата си проклинам.
Как да върна обичта?
Пробвах да мина под дъга,
Да си върна обратно любовта.
Повярвах на детинската шега,
че мога да си върна обичта.
Нощта тъмата си постила,
а аз лежа в гроба си студен.
Жена на дух би простила,
но не и ти с погледа зелен.
Откъде в теб се взе този мрак?
Дори плочата надгробна,
третираш като враг
и отново оставаш ти безмълвна.
Как не можа да ми простиш?
Защо така лесно отказа се от мен?
Как без мен ще продължиш?
Оставаш само спомен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар