Какво е усещането да спиш с някой и да сънуваш друг? Като на изгубен? В търсенето и намирането на сродната душа, знаейки че тя е някъде там и те чака, но не можеш да бъдеш с нея. Защото …?
Защото нишката на живота е изтъкана много преди да се родиш. Защото не искаш да излезеш от зоната си на комфорт. Защото можеш да живееш с някой без любов. Защото не вярваш, че можеш сам да променяш съдбата си? Защо ?
Понякога трябва да скочиш за да разбереш дали можеш да летиш.
Тя е свежия ветрец в лятната жега
Кубчето лед спускащо се по корема ти
Тя е всичко за което си мечтал
И никога няма да имаш ...
Намерих те, най-накрая те намерих
не си руса, не навсякъде
но си луда, луда си
не знам колко, но ще разбера :)
Мълча, защото искам да забравя, да скъсам нишката, която ни свързва, но само след една твоя дума, всичко започва отначало ...
Когато за първи път те срещнах
бяха ми разказвали за тях
но щом очите ти съзрях
пожелах си в тях да има само смях
За теб, за мен, за нас
без почивка и в захлас
пишех всеки ден и час
как намерих те в Бургас
В шарките се влюбих
в звънкия ти глас се потопих
в двойното повтаряне на чао
заробих се като династията Мао
Търсех те и чаках,
молих се и плаках
в отношения без цвят
изгуби смисъл целия ми свят
В безразличие и самота
в живот заобиколен от простота
Добре дошла депресио любима
с теб се знаем от миналата зима.
Когато се видим ще те целуна
Обещавам ...
Или по-скоро ти ме целуни
Стъпила на пръсти
Обвила ръце около врата ми
нежна като кибритена клечка
сътворила невиждан пожар
изгаряш всичко в мен
Не те питам как си. защото ако искаше да ми споделиш щеше да го направиш и без да те питам, а аз щях да те изслушам ...
Затвори очи за секунда, и си представи как се сгушваш в мен, а аз те скривам от света в себе си
За да кажеш нещо уникално трябва ли ти самия да си уникален, но не е ли всеки уникален по свой собствен начин или всички сме клонинги на шепа хора?
Не всеки мъж е толкова смел за да заговори красива жена, представи си какво е да се обясниш в любов на красива, омъжена жена с дете. Знам, че е глупаво, направо си е самоубийство тип сепуку, но малко по нагоре в областа на сърцето.
Виждаш ли невидимите неща, тия малките, дребните на пръв поглед незначителни? Успяваш ли да доловиш подадената ръка, отворена врата, завъртването на капачката с минерална вода? Безсмислената обиколка с колата само и само да те остави пред входа. Свалянето на палтото и отмятането на косата. Вземането на по-тежката торба. Свалянето на миксера от горния рафт. Та дори и факта, че имаш с кого да споделиш денят си. С някой с когото да поговориш. Тези са невидими неща ... които карат живота да има смисъл.
Трябва да ме сглобиш
от нищото
от разхвърлените парченца по пода
ако липсва някое
потърси в душата си
не намериш ли нищо там
разбъркай ги отново
намериш ли обаче
някое излишно
с формата на половин сърце
сложи го нека е от теб
дори и да не пасва
вземи ножицата и режи
моделирай го така
да влезе идеално
Бушува морето в мен
Вълна след вълна
Блъска и се разбива
В теб като в стена
Моряк в малка лодка
изнемощял корабокрушенец
търси къде да акостира
Ще бъдеш ли моето пристанище?
Какво правиш когато срещнеш такава любов? Истинската. Такава, която до сега не си преживявала. Емоционална, жива, непредсказуема, романтична. Такава където душите ви се търсят постоянно. Да бъдат заедно, да бъдат едно цяло. Такава, която се случва веднъж в живота .... Такава, която кара сърцето ти да бие с 300 удара в минута. Пропускаш ли я? И продължаваш да си живееш живота както до сега, защото така е по-лесно? Защото те е страх да излезеш от зоната си на комфорт ... Или я сграбчваш с две ръце в прегръдката си и никога не я пускаш? Знаеш ли аз как разбрах, че това си ти? Още като те видях и си казах, че бих ти дал всичко мое без да се замисля, а съм голяма скръндза.
Пишеше ми всеки ден, постоянно. Харесваше ми да чувам колко е влюбен в мен и колко много ме обича. Пишеше ми за любов, така както той я чувства чиста и истинска. Съчиняваше недодялани стихове, не бяха лоши, все пак бяха за мен. Твърдеше, че не умее да пише красиво, аз не мислех така. Чувствах го близък, но само толкова. Никога не бих му се отдала, не знам защо, просто не го усещах по този начин. Той продължаваше да се старае, да ме докосне, с думи. Изпитваше неистова жажда да е с мен. Искаше да се чуваме по телефона, но тогава беше съвсем друг, все едно разговарях с корено различен човек. Все едно, един човек ми пишеше тези магични думи, а съвсем друг говори с мен. Твърдеше, че му е трудно да общува с мен, но му е приятно да ме слуша. Времето минаваше, ден след ден. Молеше ме да се срещнем и да намеря време само за нас. Но аз не намирах време и отлагах без да обещавам каквото и да е, не мога да го освободя, да му кажа истината, че няма как да се получи, егоистично е знам. Наранявах го без да осъзнавам, но той ме обичаше и така, не знам до кога щеше издържи. В един момент просто спря да пише, случи се нещо. Не си вдигаше телефона, не отговаряше в чата, не знаех какво да правя. Но знам, че все още ме обича където и да е.
Щеше ли да ме обикнеш ако бях простак
Ако се отнасях с теб като с парцал
Ако обиждах те за всяка твоя грешка
Ако отговорът ти е ДА
В такъв случай искам да съм лош
Не искам вече да съм мил и подреден
Няма и внимание да ти обръщам
Ще бъда груб към теб и в любовта
Няма да ти се обаждам
няма повече и да ти пиша
такъв ли искаш да съм аз
за да ме обичаш?
Всяка жена иска да е различна, луда, интересна
Какво лудо направихте този месец, или днес?
С какво сте по различна от колежката си?
И тя като вас спи, ходи на работа, прибира се вечеря и т.н.
Различна можете да бъдете само в мечтите си
Но там е доста самотно
Споделяйте мечтите си
Така някой може да ви помогне да ги осъществите
Някой мъж, който се опитва да ви спечели всеки ден
Който не се отказва от вас въпреки всичко
Който се опитва да ви извади от рутината
Да се чувствате различна, защото е избрал точно вас!
За него вие ще сте всичко това, което искате да бъдете
Ще те съблека бавно
Много бавно ще отметна косата ти
Ще махна презрамката на сутиена
Първо от ляво
Една по една, ще го разкопчая с една ръка
Ще успея!
Ще те целувам по врата докато вплитам пръсти в косата ти
Ах тази коса
Ще продължа да те целувам надолу
Харесва ми бялата кожа на коремчето
Ще си плъзна ръката в бикините ти, знам че не си руса
Ръцете ми са големи, но нежни и топли
Няма да те нараня, изрязал съм си ноктите, дълбоко
Очаквайте продължение … Н. Н.
Ще убия времето без теб
Това гo мога най-добре
Ще убия всички ако трябва
Всички до един
Теб също ще убия
Както ти уби мен
Ще те убия дваж
И пак няма да сме квит
Обещание даващо надежда, се превръща в болезнено очакване да се случи. Когато разбереш, за манипулативното отлагане във времето и лъжливо нехайното отношение към самия теб. Осъзнаваш как си се превърнал в жертва на любовта и си поредната играчка на нежелана връзка, служейки през цялото време за развлечение и повдигане на егото на жената, за която си мечтал. Обидно и наивно е да вярваш на такава жена, която си позволява да си играе с чувствата ти. Която не е грижа какво чувстваш и как те наранява с поведението си. Каквото и да си готов да направиш за нея, тя не те приема на сериозно. За нея ти си поредния мъж хванал се в капана на чара и. Колкото и глупости да напишеш все тая, оставаш си един голям НИКОЙ. Без значение какво си жертвал и колко хора си наранил заради нея. Тя не го оценява и не разбира твоята душевност, не вижда красотата на вътрешното ти аз.
Но все пак се надяваш, защото си глупак.
Искам да правя любов с теб, бавно много бавно докато те гледам и изучавам извивките ти
Искам да те чакам след работа, да се прибереш изморена, а аз да съм наготвил любимото ти ястие
Искам да ти правя масаж дълго и внимателно докато стенеш от удоволствие
Май много неща искам :)
А всъщност искам само едно … теб
