За нея

Той направи много глупости за да я загуби. Тя го обичаше, подкрепяше и го защитаваше по свой си начин. Той реши, че щом може да има жена като нея, може да има всяка жена, която пожелае. И до някъде беше прав. Но, защо му е на човек всяка жена след като има жена като нея? Когато имаш съвършената жена е хубаво да осъзнаеш, че всяка следваща ще е стъпало надолу. Но той грешеше, не можеш да притежаваш някого. Tова, което приемаше за даденост му изигра лоша шега. А и никога не я е имал. Тя беше избрала да бъде с него, самият той не доумяваше защо точно него, но все пак тя му подари тези години щастие. Както всяка приказка има край, така и тази история свърши. Тя поиска време да помисли да остане сама за известно време. Искаше да се разделят, но той не разбираше това. Но се съгласи да се разделят за известно време, като таеше някаква надежда, че тя ще се върне при него. Минаваха години, всеки тръгна по своя път. Той никога не забрави тази жена, независимо че имаше след нея други. Копия, имитации бегли при това, но никога не срещна втора като нея. Но тя не се върна при него. Той и даде свободата и разбра, че не го обича вече. Но все пак събра смелост и отиде при нея. Прегърна я и прошепна в ухото и:
- Още те обичам. - много болка имаше в думите му. Тя отговори наперено:
- Знам. - след това тя се измъкна от прегръдката му с досада, което си беше почти избутване. Вече не изпитваше нищо към него, безразличието я беше обхванало. За нея той бе просто минало. Той:
- Винаги ще те обичам. - физиономията му ставаше все по-тъжна и мрачна. Личеше си болката в гласа му. Думите му сякаш заседнаха в гърлото, преглътна ...адамовата му ябълка се върна на мястото си. Тя:
-Знам. - отговори още по наперено и безчувствено. Той нищо не можеше да направи, освен да си тръгне. За нея всичко беше приключило.