И си летя в този ранен час
Мъгла се спусна над земята
Отровен паяк мрежата замята
В смога си бръмча в захлас
И за слънце си мечтая с глас
Но на мрежата налитам
И здраво в паяжината се оплитам
Паяка без да мисли и за миг
Заби остри зъби в този пик
Бавно живеца ми източи
И на небето ме заточи
Не се разсърдих на паяка космат
Това бе естественият кръговрат
Няма коментари:
Публикуване на коментар