Кус-Кус

Лъжица след лъжица слагам в устата си, стар кус-кус със сирене. Безвкусно и студено. Точно толкова безлично какъвто е и живота ми. Приятел днес има рожден ден, но той отдавна отиде да живее в друг град. И ето лъч светлина, красива жена ми пише, по скоро ми праща линк, духовна храна. Прочетох го … пак любов, а аз пак стоя сам в празната стая. Отдавна искам да я поканя на среща, но така и не събирам смелост да го направя. И продължавам с гадния кус-кус, дъвча и гълтам безвкусно.